Няма ги и двете четириетажни представителни сгради-паметници на „Будапеща“ 11, нито огромните им градини с едновековни дървета!

Въпросът е кой позволи, кой нареди и кой има полза от това унищожение?

Отговорът:

1. Район „Оборище“, бидейки и собственик на някои от терените и разрушените сгради. Район „Оборище“, известен предимно с най-арогантната , некомпетентна и противна администрация, ако не се брои „Възраждне“. Район „Оборище“, чиято кметица отказва всякаква среща с нас като непрекъснато я отлага. Район “ Оборище“, който видимо следва политика на унищожение към Стара София.

2. Трудно е да се установи, но е и прозрачно. Това помитане на исторически сгради в центъра чудесно се вписва в концепцията на ДАГ, СО и главния архитект за чакащите инвестиции, за които трябва да се отвори място, защото те вече са решени (може би и предплатени?), възложени и проектирани и няма какво там да ревем за някакви си съборетини!

3. НИПК- институцията винаги готова с пионерски устрем да порути де каквото може, да съгласува, одобри и пусне в действие всяка мегаломанско-идиотска проекция на градоустройствения делириум на тандема кмет- главен архитект- справка ул. „Раковски“124, където строежът вече напредва по предварителния, незаконно допуснат, несъгласуван проект, който по чудо се оказа съгласуван в първоначалния си вид, дори без глоба за нарушителите!

Изходът?

Приятели и съмишленици, молим ви, нека бомбардираме институциите и медиите с възражения , разяснения и жалби по случая, а и по други аналогични случаи ! Нека се опитаме най-сетне да ги стреснем!

Изглежда, че скандалът е последнто ни останало оръжие!

Да го използваме!

И в чест на Tarja Turunen – бившият глас на Nightwish- по повод нейния първи концерт в София

Tarja Turunen- I Walk Alone

Преди седмица, минавайки по „Неофит Рилски“ забелязях, че се разрушава една много красива къща на ъгъла с „Христо Белчев“, по-известна като офис на модна агенция “Визаж“. На оградата- табела – ще се строи пететажна офис сграда с магазини и гаражи…Къщата беше индивидуален паметник на културата…Побеснях…Поредното посегателство…Тази вечер минах от там и видях,че красивата къща с елипсовидните прозорци вече я няма…През отворената ограда се вижат търкалящи се архитектурни елементи…малък багер рови нещо…толкова тъжно и дразнещо…Тъкмо набирам яд и обмислям какво и до кого да напиша и се приближава човек, който на влизане в „обекта“ небрежно ми подхвърля: „Развалихме я вече.“ Събирам цялата си ярост и започвам да му се карам, че ако така правеха в Прага нямаше всички да тичаме натам на екскурзия, той се опитва да каже нещо за вертикална пукнатина и изгнил гредоред, аз го нападам и му обяснявам, че стига да има желание, всяка сграда може да се спаси… и така около 10 минути, докато постепенно не започвам да осъзнавам, че човекът, очевидно техничекският ръководител на строежа, се опитва да ми каже, че в продължение на година е правил проучване на къщата, познава историята й, има оригиналните й планове и се е опитал да я спаси…когато е разбрал, че това е невъзможно е успял да убеди инвеститорите да възстановят не само фасадите, но и всичко, което могат от интериора, запазил е оригиналните парапети от стълбището, за да ги върне… каменните блокове в оградта са ,за да се впишат в новата-стара фасада…Извиних му се и обещах, че другата седмица ще го посетя в офиса му, където той ще ми покаже проекта и всички документи, за да се уверя, че е така, както ми казва (поканата идва от него)…

Почувствах се истински щастлива…Най-сетне някой, който да уважава традицията и духа на мястото…
Пиша всичко това заради ужасяващия контраст между два случая, чието действие се развива на стотина метра един от друг и защото това, което, надявам се, ще се случи на „Неофит Рилски“ №43, трябва да бъде показвано и поощрявано. Време е Парламентът и Общинският съвет да приемат необходимата нормативна уредба, според която инвеститори и собственици, които реставрират, стопанисват или възстановяват стари сгради, да се ползват от някакви (данъчни, например) преференции.

Време е да го поискаме от тях. Защото опазването на традициите и духа на Стара София са и тяхна отговорност.

                                                                                                           Тодора Янева

Какво остана от „Неофит Рилски“37

S.O.A.D.- Lonely Day

А ти къде ще бъдеш в четвъртък?  е тук: http://ivanbedrov.blogspot.com/

1.Колко на брой са сградите-паметници на културата в София? На какво
трябва да отговаря една сграда, за да бъде регистрирана като паметник и
да попадне в тази категория?

Отговор: точният брой на архитектурните паметници би трябвало да се знае от НИПК. Би трябвяло, защото и те не могат да отговорят с точност на този въпрос.

Кое е паметник:Закон за паметниците на културата Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Паметник на културата е всяко недвижимо и движимо автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност и за процесите в природата, което има научна и/или културна стойност и притежава обществена значимост.

 2.Какви са видовете сгради паметници на културата и техните нива на защита?
Те варират от археологически- свидетелства за архитектурата на древна Сердика-Средец до архитектура от 60-те години на 20-ти век. Повечето са обществени сгради, но има и жилищни.
нивата им на защита са определени от ЗПК:

Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Недвижимите паметници на културата в зависимост от тяхното научно-историческо, архитектурно-градоустройствено и художествено значение се степенуват като:

1. паметници от световно значение;

2. паметници от национално значение;

3. паметници от местно значение;

4. паметници от ансамблово значение;

5. паметници за сведение.

Класификацията на паметниците на културата се извършва от централните органи по опазването им.

3.Какви са правата и задълженията на собствениците на такива сгради? Това
бреме ли е или по-скоро актив?  Правата на собствениците на паметници са като на собствениците на всяка сграда- да ги продават, отдават под наем, даряват и т.н. В задълженията им влиза да ги поддържат и стопанисват „с грижата на добър стопанин“.
Тези сгради са безспорен актив, макар и това да не е осъзнато в нашето общество. Те са такива, защото стойността им многократно надхвърля стойността на квадратните им метри поради културно-историческата им значимост. Това ,което ги превърна в бреме беше това, че по време на Тоталитаризма се стопанисваха от общински и държавни структури, които не позволяваха никакви ремонти и поддръжка, а същевременно не ги извършваха и те. След реституцията мнозина собственици получиха имотите си в лошо състояние и с нужда от сериозни инвестиции.
4.Какво може да се прави с тези сгради – собствениците на тази сгради може
ли да ги продават или дострояват? Кой дава разрешението за това и какви
са процедурите? Има ли определени строителни изисквания при подобни
дейности? Може ли да се правят изменения по фасадата? Това зависи ли от
нивото на защитеност на паметника?

Продажбата на тези сгради зависи само от волята на собственика. Що се отнася до разрешенията за надстрояване, преустройство или дострояване, строителните резрешителни се издават от съответната община или ДАГ на проекти, съгласувани с НИПК, които имат последната дума относно степента на намеса, съобразно категорията и спецификата на паметника.
5.За какво може да се използват тези сгради, ако все пак има инвеститорски
интерес към тях (с оглед локация и архитектура)?

Повечето от сградите-паметници са с представителна характерна архитектура и всички те са разположени в центъра. От гледна точка на това те са изключително подходящи за инвестиция в сграда с характер, традиция и атмосфера, която навсякъде по света е с много по-висока стойност от всяка нова сграда именно поради престижния характер на инвестицията. Чисто практически у нас такива сгради най-често се преустройват в хотели, заведения и офисни сгради. Една все още недобре развита инвестиционна възможност е обновяването и реставрацията на жилищни сгради и реализирането им като луксозни аристократични жилища(коквато е практиката във Франция и Австрия, например).
Още повече, че старата архитектура предоставя среда на обитание непостижима за новото строителство- тавани от 3,60-4м., големи и многобройни помещения, широки и високи прозорци, осигуряващи оптимална осветеност, дебелина на стените от над 30см. монолитен градеж, настилки и облицовки от скъпи материали(мрамори, гранит), вътрешни дворове, потънали в зеленина.
6.Какви са санкциите за собствениците, които не могат да поддържат
сградите си и ги оставят да се разрушат? Имате ли информация какъв е
процентът на частна собственост на такива сгради? А какво се случва
когато собственик е държавата/общината в частност/ и тя буквално не се
грижи за съответната сграда? Има ли такива случаи?
По закон всеки собственик на паметник на културата е длъжен да се грижи за него. На практика, обаче, не ми е известен случай, в който да е бил реално санкциониран с глоба или отнемане на имота. Най-фрапантният случай в това отношение е с къщата на Яблански(бившето китайско посолство) на „Царя“, чиито собственици вече 15 години се сменят и не само не я реставрират, но и напълно умишлено я оставят да се руши(за там има проект за бизнес сграда, която да „обкрачи“ къщата и да се извиси на над 10 етажа). До този момент има пълна липса на политическа воля от страна на Столична община да застави собствениците да я реставрират или просто да им я отнеме.
Процентът на държавната и общинска собственост на паметници е доста голям ,но не мога да го посоча. Държавата или общината е също толкова безхаберен собственик, колкото и частнте собственици, но също не знам за случай на наложени санкции. Пример е сградата на ъгъла на „Московска“ и „Париж“, където е финансовият отдел на СО, на „11-ти август“,където също има администрация на СО, администрацията на район „Триадица“ на „Алабин 54″, която се помещава във великолепна сграда от 30-те години(строена за застрахователен офис), която отвътре е в чудовищно неглижирано състояние.
7.Опасни ли са сградите паметници на културата – заради занемареност,
липса наподдръжка, тип строителство?
Факт е, че някои сгради представляват опасност заради лошото си състояние, но проблемът е сериозно митологизиран, тъй като този мит е удобно оръдие за разчистване на терени. Дори и когато една сграда е в много лошо състояние има много неща, които могат да се направят, за да може тя да се реставрира и използва безопасно. Гредоредната конструкция, характерна за по-ниската архитектура от началото на 20-ти век е доста добра конкурнция на стоманобетонната. В повечето случаи тя се оправя като се подменят напречните греди.По-високите постройки от от този период са с конструкция тип „пруски свод“, която според много архитекти и инженери надминава по качества стоманобетонната.
Трябва да се има предвид, че поради сериозните традиции на България в строителството, сградите строени в периода от края на 19 до към 50-те години на 20-ти век са с конструктивни характеристики, превъзхождащи тези на строителството от този период в много европейски градове, в които разрушаването на исторически сгради е немислимо.
Още повече, че говорим за сгради на по 70-100 години, а в Англия, например, се опазват и експлоатират дървени конструкции на по 300-500 години.
Не на последно място е и фактът, че новто строителство от последните 15 години рядко може да достигне стандартите, по които са строени повечето сгради от началото на 20-ти век.
8.До коя година са строени тези сгради и на кои архитектурни стилове са
представители?
В края на 19-ти век и докъм 1920г. се развива под австрийско влияние стилът Сецесион. В него са построени множество обществени сгради( Двореца, Университета, Художествената академия, Военния клуб,Банята, Халите и т.н.), както и много от най-представителните домове- на Яблански(арх. Фридрих Грюнангер), на Сърмаджиев(Турското посолство), Алфа Банк на Народно събрание, както и по-голямата част от сградите в периметъра между „Васил Левски“, „Сливница“,“Московска“, „Опълченска“, „Позитано“. По това време се изгражда и перлата на София – ул. „Търговска“, която се е намирала там, където днес е Ларгото при Президентството и която тежко пострадала от бомбардировките е напълно разрушена след 9.09.44г., за да се построи Ларгото.
През този период се оформя и основната инфраструктура на града и зелената му система, която също се числи към паметниците. Много отархитектите са чужденци, най-вече австрийци и италианци, както и най-изтъкнатите български архитекти. Този стил се нарича още Ар Нуво.

От 20-те години на 20-ти век се появяват представители на стила Ар Деко, които не са особено многобройни- напр. Банка Буров на пл. „Гарибалди“, частни домове. В този период започва да се оформя и един от най-забележителните комплекси от сгради – т.нар. „Професорски квартал“ около ул. „Иван-Асен І“.І

През 30-те години се появява утилитарния стил Баухаус ,който дава поле за изява на едни от най-изтъкнатите български архитекти като Васильов, Георги Фингов, Никола Юруков, Станчо Белковски и др. Примери са Гранд хотел и зала „България“, Народна банка, Военно министерство и моного домове и жилищни кооперации.

В края на 40-те години под напора на конюнктурата у нас навлиза т.нар. Сталински неокласицизъм, чиито най-изявени представители са Партийния дом, Министерският съвет и Президентсвото. Те са със спорни естетически качества, но са с безспорно качество на строителство и, парадоксално, са дело на същите архитекти, които реализират Баухауса у нас. Всъщност, те са също вариант на Баухаус.

През 60-те години се построява един забележителен паметник на урбанистиката- квартал „Яворов“(тогава „Ленин“), който е с уникални характеристики- ниски блокчета с огромни пространства зеленина между тях.

Дори и през 70-те години архитектурата ни не изостава от световните тенденции и у нас има реализирани доста характерни за минимализма от 70-те сгради- в кв. Изток, Хотел Плиска.
9.Ако собственикът не може финансово да поеме разходите по поддръжката,
кой я поема? Никой. Би трябвало, обаче, да се работи по цялостна стратегия за правене на съвместни проекти с общината и НПО за реставрация и консервация на паметниците.
10.Ако можем да говорим в цифри или типове дейности – какво влиза в
поддръжката на една сграда-паметник?
Цифрите са строго индивидуални и зависят от големината и състоянието на паметника, а поддръжката на сграда-паметник не се отличава по нищо от поддръжката на всяка друга сграда.
11.Какви други проблеми може да посочите, свързани със сградите-паметници?
Има ли законова възможност да се премахне статута „паметник“ на такава
сграда? Какви са процедурите?
Първият и основен проблем е липсата на критерии, по които една сграда спира да бъде паметник на културата. НИПК е институцията, която самостоятелно решава кои сгради са и кои не са паметници, но никъде не съществуват формулирани критерии за това. Това води до порочната практика масово да се вадят сгради от списъка. Стандартно оправдание е, че НИПК няма средства да ги поддържа, но истината е, че няма закон, който да изисква това от НИПК. Неговата функция е да предупреждава и санкционира собствениците, за да поддържат срадите-паметници.

Втори проблем е, че НИПК одобрява  проекти, които се явяват доста свободни интерпретации на автентичните паметнци.Те дори са поддръжници на това, което в архитектурата се нарича „Фасадизъм“- събаряне на паметника и уподобяване на фасадата му. Един скандален пример е къщата на Мушанов на „Московска“, на чието място се издигна стъклен куб с първи етаж, наподобяващ оригиналната фасада. Проблемът на този подход е, че така се нарушават характеристиките на паметника, съставлявани и от интериора и оригиналните материали, а и обикновено се създават доста уродливи архитектурни хибриди ,които ощетяват и околната среда.

Трети и ,може би, най-голям проблем е липсата на статут на архитектурен резерват за цялата централна градска част( а не само за отделни сгради), както това е направено в Прага, Виена, Париж, Лондон, Любляна и др. В момента центърът е достъпен за всякакво строителство без оглед на архитектурната среда, още по-лошо, концепцията залегнала в ОУП е за уплътняване и обновяване на центъра, което може да се случи само за сметка на старите сгради.Ние направихме мотивирано предложение за новия ОУП(който се обсъжда в момента)в тази посока , а и други организации се борят за същото. Изключително важно е да се осъзнае важността на запазването на автентичността на градския център в неговата ансамблова цялост. Важно е да се обърне внимание на традиционно пренебрегвания район около Женският пазар, който дава едни от най-интересните образци на архитектурата на 19-20-ти век и да се изработи цялостна концепция за преустройството му в традиционния за всяка европейска столица ретро пазар, който е основна турстическа атракция( Вижте Camden Market в Лондон, който е посещаван през уикенда от над 3 милиона души, а не може да се сравни с нашия пазар по архитектура).Туризмът е посоката, в която трябва да се мисли при опзването на автентичността на центъра, защото София има късмета да е била сравнително малко разрушена от бомбардировките и ,макар и през Тоталитаризма много от оригиналната й европейска атмосфера да е загубено, тя все още е уникален пример за съчетанието на архитектурни стилове, образци на които вече напълно липсват в страни като Германия.
Четвърти проблем е липсата на координация между институциите – ДАГ издава разрешително за строеж без становище на НИПК, а НИПК дори и не разбира, че паметникът е бил съборен- случаят „Раковски“ 124.

Пето, в закона (ЗУТ) има огромна врата за всеки, който иска да събори паметник- всеки собственик може да събори сградата си без да иска разрешение от никого! Трябва само да уведоми общината пост фактум! Е, и да плати глоба по усмотрение на НИПК, ако става дума за паметник.

Шесто. Няма никакви законови критерии за естетически параметри на сградите- да се вписват стилово  в средата- така се появяват безобразни „кръпки“ в архитектурата.

Седмо(непоправимо)- парвенюшкият вкус на повечето инвеститори и стремежът към малка инвестиция с големи печалби- води до еднотипни, евтини като визия и материали, бързо амортизиращи се сгради-насилие над архитектурната среда.
12.Как трябва да се третират тези сгради и какво трябва да е бъдещето на
тези сгради – да се намали техният брой с оглед по-доброто запазване или
да остане същия и дори да се увеличи?

Трябва да се търсят програми, по които да се кандидатства за финасиране на запазването на културно-историческото наследство, трябва да се заложат ниски параметри на застрояване ,за да не се гледа на старите сгради като на парцели, трябва да се развива публично-частното партньорство и да се работи за развиване на съзнателно грижовно отношение към наследството и традицията, които не на последно място се търгуват много по-високо от новото.
13.Може ли да дадете пример за удачно „приложение“ и „преобразяване“ на
сграда-паметник с оглед функционалност и вписване в градската среда?

Алианц на „Дондуков“ и „Васил Левски“, Консулство на Исландия на „Славянска“, р-т Крим на „Славянска“, Дон Домат на „Цар Асен“, Уго на „Неофит Рилски“ и Уго на  „Крум“, сладкарница „Роза“ на „Съборна“(в процес на преустройство) и много други.
14.При евентуална промяна на фасадата, надстрояване или саниране на сграда
паметник или строителството на нова сграда в кавартал със стари сгради
има ли законови изисквания за вписване на новия обект в средата – чисто
естетически, стилово и цветово? Или това опира до културата на
архитекта, проектанта и желанията на инвеститора? Може ли да дадете
добри и лоши примери от практиката (като имена на сгради

Опира до културата или по-често до липсата на култура.

Страхотен пример са две нови жилищни сгради – едната е на „Софроний Врачански“-на гърба на хотел „Анел“ ( пример за безобразна архитектура!) – на „Елон“ с архитект Цвети Младенов- има я на сайта ни, другата още е в строеж- на „Искър“ и „Будапеща“ (на мястото на една ламаринена барака), която се преврща в архитектурен акцент на квартала.

Сравнително удачна интерпретация  е Платинум бизнес център на „Бачо Киро“ 26-28.

За съжаление лошите примери са в пъти повече- Дймънд Бизнес Център на „Дондуков“ срещу Операта- евтина, грозна и неадекватна архитектура.;Хотел Кристал Палас на „Шипка“- сурогат на старата сграда с грозно остъкляване в надстройката;цяло каре от изумително грозни и нефункционални жилищни сгради на ул. „Кирил и Методий“(м/у „Мария-Луиза“ и „Раковски“), проектът за комплекса на мястото на Бирената фабрика(унищожен паметник на културата), офис сграда на ъгъла на ул.“Шести септември“ и „Патриарх Евтимий“(още един унищожен  паметник)- грандомански стъклен проект, Алфа банк на бул.“Васил Левски“ и съседния хотел „Даунтаун“, построени на мястото на великолепни паметници на културата- грандомански, неадекватни, Нафтекс на „Мария-Луиза“( сградата беше съборена с измама и когато ги принудиха да я възстановят те направиха доста свободна интерпретация) и много-много други.