Historicalsofia’s Weblog

Улица „Будапеща“ е пряка на „Дондуков“ и до скоро беше една от най-зелените, красиви и романтични улици на Стара София. Докато не започна поетапно и целенасочено унищожение. От около 6м. тази наистина изключително приветлива и приятна улица започна да губи облика си. Бяха варварски разрушени над 5 великолепни къщи, до една паметници на културата, унищожени бяха дворовете и дърветата в тях, красивите характерни огради. На тяхно място сега зеят грозни чакълени петна- „терените“ бяха превърнати в паркинги! Тези паркинги, освен че са светотатство върху тъкънта на стария град, са и абсолютно ненужни и празни през 90% от времето! Изчезнаха от лицето на Стара София и два дома за възрастни хора- единият на „Будапеща“ , а другият – пад ъгъл 90градуса- на „Симеон“- и на двете места има паркинги.

Няма ги и двете четириетажни представителни сгради-паметници на „Будапеща“ 11, нито огромните им градини с едновековни дървета!

Въпросът е кой позволи, кой нареди и кой има полза от това унищожение?

Отговорът:

1. Район „Оборище“, бидейки и собственик на някои от терените и разрушените сгради. Район „Оборище“, известен предимно с най-арогантната , некомпетентна и противна администрация, ако не се брои „Възраждне“. Район „Оборище“, чиято кметица отказва всякаква среща с нас като непрекъснато я отлага. Район “ Оборище“, който видимо следва политика на унищожение към Стара София.

2. Трудно е да се установи, но е и прозрачно. Това помитане на исторически сгради в центъра чудесно се вписва в концепцията на ДАГ, СО и главния архитект за чакащите инвестиции, за които трябва да се отвори място, защото те вече са решени (може би и предплатени?), възложени и проектирани и няма какво там да ревем за някакви си съборетини!

3. НИПК- институцията винаги готова с пионерски устрем да порути де каквото може, да съгласува, одобри и пусне в действие всяка мегаломанско-идиотска проекция на градоустройствения делириум на тандема кмет- главен архитект- справка ул. „Раковски“124, където строежът вече напредва по предварителния, незаконно допуснат, несъгласуван проект, който по чудо се оказа съгласуван в първоначалния си вид, дори без глоба за нарушителите!

Изходът?

Приятели и съмишленици, молим ви, нека бомбардираме институциите и медиите с възражения , разяснения и жалби по случая, а и по други аналогични случаи ! Нека се опитаме най-сетне да ги стреснем!

Изглежда, че скандалът е последнто ни останало оръжие!

Да го използваме!

Преди няколко месеца сигнализирахме район „Триадица“, че на ул. „Неофит Рилски“№37 е започнало разрушаването на къща, попадаща в групов паметник на културата. Кметът на района, г-н Евтим Евтимов, веднага ни покани на среща, на която, след като му изяснихме случая, той повика главния архитект на района и тя ни показа документацията по строежа, от която бе видно, че се предвижда запазването на почти цялата сграда и надстрояването и разширението й. До тук добре, казахме си. Сезираха и РДНСК, извършиха се проверки…Малко по-късно женски глас, представил се като „Името ми е инвеститор“, ме заплаши на личния ми мобилен телефон да не се занимавам с техния строеж и „да си намеря работа“…Полицията и районна прокуратура не се заинтересуваха от случая…Остана въпросът откъде инвеститорите се сдобиха с личния ми номер, след като го бях оставила в „Триадица“ за връзка на техните служители с нас…. Междувременно сградата бе напълно съборена…

Преди седмица, минавайки по „Неофит Рилски“ забелязях, че се разрушава една много красива къща на ъгъла с „Христо Белчев“, по-известна като офис на модна агенция “Визаж“. На оградата- табела – ще се строи пететажна офис сграда с магазини и гаражи…Къщата беше индивидуален паметник на културата…Побеснях…Поредното посегателство…Тази вечер минах от там и видях,че красивата къща с елипсовидните прозорци вече я няма…През отворената ограда се вижат търкалящи се архитектурни елементи…малък багер рови нещо…толкова тъжно и дразнещо…Тъкмо набирам яд и обмислям какво и до кого да напиша и се приближава човек, който на влизане в „обекта“ небрежно ми подхвърля: „Развалихме я вече.“ Събирам цялата си ярост и започвам да му се карам, че ако така правеха в Прага нямаше всички да тичаме натам на екскурзия, той се опитва да каже нещо за вертикална пукнатина и изгнил гредоред, аз го нападам и му обяснявам, че стига да има желание, всяка сграда може да се спаси… и така около 10 минути, докато постепенно не започвам да осъзнавам, че човекът, очевидно техничекският ръководител на строежа, се опитва да ми каже, че в продължение на година е правил проучване на къщата, познава историята й, има оригиналните й планове и се е опитал да я спаси…когато е разбрал, че това е невъзможно е успял да убеди инвеститорите да възстановят не само фасадите, но и всичко, което могат от интериора, запазил е оригиналните парапети от стълбището, за да ги върне… каменните блокове в оградта са ,за да се впишат в новата-стара фасада…Извиних му се и обещах, че другата седмица ще го посетя в офиса му, където той ще ми покаже проекта и всички документи, за да се уверя, че е така, както ми казва (поканата идва от него)…

Почувствах се истински щастлива…Най-сетне някой, който да уважава традицията и духа на мястото…
Пиша всичко това заради ужасяващия контраст между два случая, чието действие се развива на стотина метра един от друг и защото това, което, надявам се, ще се случи на „Неофит Рилски“ №43, трябва да бъде показвано и поощрявано. Време е Парламентът и Общинският съвет да приемат необходимата нормативна уредба, според която инвеститори и собственици, които реставрират, стопанисват или възстановяват стари сгради, да се ползват от някакви (данъчни, например) преференции.

Време е да го поискаме от тях. Защото опазването на традициите и духа на Стара София са и тяхна отговорност.

                                                                                                           Тодора Янева

Какво остана от „Неофит Рилски“37

В броя си от Август 2008г. базираното в Полша списание за инвестиции в областта на строителството – Eurobuild Central and Eastern Europe-  в раздела „Инвестиционни новини“ съобщава, че БенчMарк Груп са изтеглили от гръцка банка 26 млн. евро заем за реализирането на своите проекти на „Цариградско шосе“ и на….. Раковски 124! Те били временно замразени поради липса на средства. Та, пита се в задачата, защо “ стратегическият инвеститор клас А“ (както ги описва администрацията такива като Бенчмарк), като се е заел с дело толкова напредничаво и угодно за града ни- да ни смае с новите си бизнес центрове- няма пари да си ги построи?

И като няма пари  да си ги построи откъде има пари да разруши паметник на културата на „Раковски“124, да плати плагиатския проект на арх. Росица Никифорова, да си „подсигури“ разрешителни, издадени в нарушение и за капак да си пробута стария проект, вече с нужните съгласувания?

Въпросът, всъщност, е докога този град ще е разтърсван от инвестиционен тероризам, чиито мътни ползи и финансови трикове са угодни само на инвеститорите и на корумпираната административна машина, която с радост  ги обслужва ? Още по-болезнен е въпросът докога такива финансови играчи и борсови спекуланти, чиито интереси заличават традициите и наследството на града ни, ще ни се натрапват от хранените от тях администратори като „инвеститори“, разкриващи работни места, градящи инфраструктура  и куп блага в полза на града и обитателите му? Докога ще ни смятат за толкова тъпи ?

Боя се, че докато търпим… Докато не се изправим лице в лице с тях по всички законни начини и не им покажем, че нито сме тъпи, нито апатични, нито уплашени!

Лично не зная. Може би е прекрасен, талантлив и симпатичен човек. Но в обществен план имам някои съмнения. Освен автор на предложения проект за реконструкция на Женски пазар, арх. Никифорова е и автор на скандалния и, без извинение, безобразен проект за бизнес сграда на „Раковски“124. Този проект, който е на път да бъде реализиран въпреки грубото посегателство върху паметници на културата  и който успяхме да спрем временно с помощта  на съвестни хора. Същият скандален проект , за който Луливера Кръстева написа статия в За града -http://www.zagrada.bg/show.php?storyid=446544. Този проект беше върнат за съгласуване в НИПК, откъдето бе съгласуван  БЕЗ НИКАКВА ПРОМЯНА! Но говорех за арх. Никифорова…Та въпросният проект е копи-пейст от вече реализиран проект на Норман Фостър в Ню Йорк!

И въпросът ми е, при това очевидно плагиатство, при погазването на закона, е, нямаше ли кой друг да проектира преустройството на Женския пазар? Или арх. Никифорова, проектирала преди  вече реализираната част от това преустройство ( жалкото овехтяло ръбаво пространство до „Сливница“) е толкова скъпа на душата на главния архитект Диков, та трябва да се разпише с ретроградните си футуристични глупости на всеки ъгъл в София?

А тя, арх. Никифорова, дори има „Визар“ за проекта за Женския пазар. Само не разбрахме конкурсът кога беше и софиянци какво казаха!

Не ме разбирайте погрешно. Не съм против обновяването на Пазара. Не съм и против модерната архитектура. Против съм идеи и концепции от 60-те години на миналия век да ни се пробутват като модерни тенденции. Против съм евтини и бързо амортизиращи се материали да ни се представят за съвременни решения. И, най-вече, съм против вмешателството в архитектурата на Стара София. Тя и без това е доста еклектична, а пък и 30-те , 40-те и соц годините са казали тежката си дума. Та, не е необходимо и сега, във времената на потмодернизма, когато навсякъде трескаво се търсят традиции и идентичност, ние да сметем с лека ръка каквото ни е останало.

И още нещо, дами и господа архитекти, не ви ли се струва недостойно, подло някакси, да развявате творческите си пориви върху развалините на творческите пориви на предците ни от началото на ХХв. ? Не е ли по- честно, стойностно,  дори красиво да реализирате (пост)модернистичните си визии на голо поле, например в Младост или Дружба? Така идните поколения ще могат да сравняват, анализират стилове, похвати, техники ?
Или „маркирането на територия“, разписването със стъкло и бетон в центъра на София е жизнено необходимо, за да потуши оня глас, с който старите сгради нашепват: „Ти кога дойде? Кой си? Чужд си ми.“
Много, ама наистина от сърце, се надявам да не е така.

Защото на нас Стара София ни е дом! Всяка улица, къща, дърво са част от идентичността ни и без тях няма да ни има и нас.

                                            
                                                           Проектът „Раковски“ 124

                                                     
                                                        и  Хърст Билдинг, Ню Йорк

Е,  има някои разлики!

В брой 28,14-20 юли 2008г списание „Строителство Градът“ публикува обширна статия за предстоящата реконструкция на Женски пазар по проект на арх. Росица Никифорова.Проектът не е нов. Той се тиражира в пространството от близо година и половина. Проблемът при него е тоталната му неадекватност спрямо околното пространство и пълното неразбиране от страна и на проектантите, и на главния архитект арх. Петър Диков на това що е исторически център, културно-историческо наследство и необходимост от реконструкция на този пазар в стила на околните сгради, за да се превърне той в акцент и да ни доближи поне малко да мечтата Стара София да бъде реставрирана, експонирана и опазвана.Ние, Гражданска инициатива „София-исторически град“, подадохме възражение до ДАГ, НИПК, СОС и Министерство на културата. Най-добре би било, обаче, да се вдигне повече шум, още повече, че е редно проект, засягащ всички софиянци, да бъде обсъден при широк обществен отзвук.

Надяваме се на съдействие от всички, които имат идеи или възможности за предизвиквоне на интереса на медиите.