Макар и винаги да се ядосвам, когато обществото ни настръхва при побой над известен човек (напр. журналист), а е така безмълвно, когато това се случва на „обикновен “ човек( а това се случва, вярвайте ми, всеки ден, защото полицейщината, цензурата и произвола с властта в България са ежедневие за всеки човек!), все пак заставам напълно зад призива на Иван Бедров за протест срещу побоя над Огнян Стефанов. Най-вече, защото да се бие който и да било заради нещо, което е имал куража да напише, назове или каже, е, меко казано, варварско. Също и защото това е поредното доказателство за цветущото здраве на тоталитарната практика у нас. Защото е срамно да се премълчи нещо толкова грозно. Защото се надявам българската журналистика най-сетне да се пробуди от розовия си сън и да започне да служи на битите, ограбените, цензурираните, натиканите от държавните монополистки предприятия в миша дупка. Надявам се думите „президантът“, „министър-председателят“, „кметът“ да се произнасят с по-малко патос, с повече реализъм, когато е нужно- с критика. Защото журналистиката възпитава, дава нагласа към света и ако тя е безстрашна, такива ще са и хората. Защото тогава хората ще станат отново граждани, които осъзнават, че не те трябва да почитат власттта и да се боят от нея, а властимащите трябва да почитат гражданите и да отговарят пред тях.

А ти къде ще бъдеш в четвъртък?  е тук: http://ivanbedrov.blogspot.com/