Въпроси за BM Magazine и нашите отговори
от 20.03.2008
1.Колко на брой са сградите-паметници на културата в София? На какво
трябва да отговаря една сграда, за да бъде регистрирана като паметник и
да попадне в тази категория?
Отговор: точният брой на архитектурните паметници би трябвало да се знае от НИПК. Би трябвяло, защото и те не могат да отговорят с точност на този въпрос.
Кое е паметник:Закон за паметниците на културата Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Паметник на културата е всяко недвижимо и движимо автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност и за процесите в природата, което има научна и/или културна стойност и притежава обществена значимост.
2.Какви са видовете сгради паметници на културата и техните нива на защита?
Те варират от археологически- свидетелства за архитектурата на древна Сердика-Средец до архитектура от 60-те години на 20-ти век. Повечето са обществени сгради, но има и жилищни.
нивата им на защита са определени от ЗПК:
Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Недвижимите паметници на културата в зависимост от тяхното научно-историческо, архитектурно-градоустройствено и художествено значение се степенуват като:
1. паметници от световно значение;
2. паметници от национално значение;
3. паметници от местно значение;
4. паметници от ансамблово значение;
5. паметници за сведение.
Класификацията на паметниците на културата се извършва от централните органи по опазването им.
3.Какви са правата и задълженията на собствениците на такива сгради? Това
бреме ли е или по-скоро актив? Правата на собствениците на паметници са като на собствениците на всяка сграда- да ги продават, отдават под наем, даряват и т.н. В задълженията им влиза да ги поддържат и стопанисват „с грижата на добър стопанин“.
Тези сгради са безспорен актив, макар и това да не е осъзнато в нашето общество. Те са такива, защото стойността им многократно надхвърля стойността на квадратните им метри поради културно-историческата им значимост. Това ,което ги превърна в бреме беше това, че по време на Тоталитаризма се стопанисваха от общински и държавни структури, които не позволяваха никакви ремонти и поддръжка, а същевременно не ги извършваха и те. След реституцията мнозина собственици получиха имотите си в лошо състояние и с нужда от сериозни инвестиции.
4.Какво може да се прави с тези сгради – собствениците на тази сгради може
ли да ги продават или дострояват? Кой дава разрешението за това и какви
са процедурите? Има ли определени строителни изисквания при подобни
дейности? Може ли да се правят изменения по фасадата? Това зависи ли от
нивото на защитеност на паметника?
Продажбата на тези сгради зависи само от волята на собственика. Що се отнася до разрешенията за надстрояване, преустройство или дострояване, строителните резрешителни се издават от съответната община или ДАГ на проекти, съгласувани с НИПК, които имат последната дума относно степента на намеса, съобразно категорията и спецификата на паметника.
5.За какво може да се използват тези сгради, ако все пак има инвеститорски
интерес към тях (с оглед локация и архитектура)?
Повечето от сградите-паметници са с представителна характерна архитектура и всички те са разположени в центъра. От гледна точка на това те са изключително подходящи за инвестиция в сграда с характер, традиция и атмосфера, която навсякъде по света е с много по-висока стойност от всяка нова сграда именно поради престижния характер на инвестицията. Чисто практически у нас такива сгради най-често се преустройват в хотели, заведения и офисни сгради. Една все още недобре развита инвестиционна възможност е обновяването и реставрацията на жилищни сгради и реализирането им като луксозни аристократични жилища(коквато е практиката във Франция и Австрия, например).
Още повече, че старата архитектура предоставя среда на обитание непостижима за новото строителство- тавани от 3,60-4м., големи и многобройни помещения, широки и високи прозорци, осигуряващи оптимална осветеност, дебелина на стените от над 30см. монолитен градеж, настилки и облицовки от скъпи материали(мрамори, гранит), вътрешни дворове, потънали в зеленина.
6.Какви са санкциите за собствениците, които не могат да поддържат
сградите си и ги оставят да се разрушат? Имате ли информация какъв е
процентът на частна собственост на такива сгради? А какво се случва
когато собственик е държавата/общината в частност/ и тя буквално не се
грижи за съответната сграда? Има ли такива случаи?
По закон всеки собственик на паметник на културата е длъжен да се грижи за него. На практика, обаче, не ми е известен случай, в който да е бил реално санкциониран с глоба или отнемане на имота. Най-фрапантният случай в това отношение е с къщата на Яблански(бившето китайско посолство) на „Царя“, чиито собственици вече 15 години се сменят и не само не я реставрират, но и напълно умишлено я оставят да се руши(за там има проект за бизнес сграда, която да „обкрачи“ къщата и да се извиси на над 10 етажа). До този момент има пълна липса на политическа воля от страна на Столична община да застави собствениците да я реставрират или просто да им я отнеме.
Процентът на държавната и общинска собственост на паметници е доста голям ,но не мога да го посоча. Държавата или общината е също толкова безхаберен собственик, колкото и частнте собственици, но също не знам за случай на наложени санкции. Пример е сградата на ъгъла на „Московска“ и „Париж“, където е финансовият отдел на СО, на „11-ти август“,където също има администрация на СО, администрацията на район „Триадица“ на „Алабин 54″, която се помещава във великолепна сграда от 30-те години(строена за застрахователен офис), която отвътре е в чудовищно неглижирано състояние.
7.Опасни ли са сградите паметници на културата – заради занемареност,
липса наподдръжка, тип строителство?
Факт е, че някои сгради представляват опасност заради лошото си състояние, но проблемът е сериозно митологизиран, тъй като този мит е удобно оръдие за разчистване на терени. Дори и когато една сграда е в много лошо състояние има много неща, които могат да се направят, за да може тя да се реставрира и използва безопасно. Гредоредната конструкция, характерна за по-ниската архитектура от началото на 20-ти век е доста добра конкурнция на стоманобетонната. В повечето случаи тя се оправя като се подменят напречните греди.По-високите постройки от от този период са с конструкция тип „пруски свод“, която според много архитекти и инженери надминава по качества стоманобетонната.
Трябва да се има предвид, че поради сериозните традиции на България в строителството, сградите строени в периода от края на 19 до към 50-те години на 20-ти век са с конструктивни характеристики, превъзхождащи тези на строителството от този период в много европейски градове, в които разрушаването на исторически сгради е немислимо.
Още повече, че говорим за сгради на по 70-100 години, а в Англия, например, се опазват и експлоатират дървени конструкции на по 300-500 години.
Не на последно място е и фактът, че новто строителство от последните 15 години рядко може да достигне стандартите, по които са строени повечето сгради от началото на 20-ти век.
8.До коя година са строени тези сгради и на кои архитектурни стилове са
представители?
В края на 19-ти век и докъм 1920г. се развива под австрийско влияние стилът Сецесион. В него са построени множество обществени сгради( Двореца, Университета, Художествената академия, Военния клуб,Банята, Халите и т.н.), както и много от най-представителните домове- на Яблански(арх. Фридрих Грюнангер), на Сърмаджиев(Турското посолство), Алфа Банк на Народно събрание, както и по-голямата част от сградите в периметъра между „Васил Левски“, „Сливница“,“Московска“, „Опълченска“, „Позитано“. По това време се изгражда и перлата на София – ул. „Търговска“, която се е намирала там, където днес е Ларгото при Президентството и която тежко пострадала от бомбардировките е напълно разрушена след 9.09.44г., за да се построи Ларгото.
През този период се оформя и основната инфраструктура на града и зелената му система, която също се числи към паметниците. Много отархитектите са чужденци, най-вече австрийци и италианци, както и най-изтъкнатите български архитекти. Този стил се нарича още Ар Нуво.
От 20-те години на 20-ти век се появяват представители на стила Ар Деко, които не са особено многобройни- напр. Банка Буров на пл. „Гарибалди“, частни домове. В този период започва да се оформя и един от най-забележителните комплекси от сгради – т.нар. „Професорски квартал“ около ул. „Иван-Асен І“.І
През 30-те години се появява утилитарния стил Баухаус ,който дава поле за изява на едни от най-изтъкнатите български архитекти като Васильов, Георги Фингов, Никола Юруков, Станчо Белковски и др. Примери са Гранд хотел и зала „България“, Народна банка, Военно министерство и моного домове и жилищни кооперации.
В края на 40-те години под напора на конюнктурата у нас навлиза т.нар. Сталински неокласицизъм, чиито най-изявени представители са Партийния дом, Министерският съвет и Президентсвото. Те са със спорни естетически качества, но са с безспорно качество на строителство и, парадоксално, са дело на същите архитекти, които реализират Баухауса у нас. Всъщност, те са също вариант на Баухаус.
През 60-те години се построява един забележителен паметник на урбанистиката- квартал „Яворов“(тогава „Ленин“), който е с уникални характеристики- ниски блокчета с огромни пространства зеленина между тях.
Дори и през 70-те години архитектурата ни не изостава от световните тенденции и у нас има реализирани доста характерни за минимализма от 70-те сгради- в кв. Изток, Хотел Плиска.
9.Ако собственикът не може финансово да поеме разходите по поддръжката,
кой я поема? Никой. Би трябвало, обаче, да се работи по цялостна стратегия за правене на съвместни проекти с общината и НПО за реставрация и консервация на паметниците.
10.Ако можем да говорим в цифри или типове дейности – какво влиза в
поддръжката на една сграда-паметник?
Цифрите са строго индивидуални и зависят от големината и състоянието на паметника, а поддръжката на сграда-паметник не се отличава по нищо от поддръжката на всяка друга сграда.
11.Какви други проблеми може да посочите, свързани със сградите-паметници?
Има ли законова възможност да се премахне статута „паметник“ на такава
сграда? Какви са процедурите?
Първият и основен проблем е липсата на критерии, по които една сграда спира да бъде паметник на културата. НИПК е институцията, която самостоятелно решава кои сгради са и кои не са паметници, но никъде не съществуват формулирани критерии за това. Това води до порочната практика масово да се вадят сгради от списъка. Стандартно оправдание е, че НИПК няма средства да ги поддържа, но истината е, че няма закон, който да изисква това от НИПК. Неговата функция е да предупреждава и санкционира собствениците, за да поддържат срадите-паметници.
Втори проблем е, че НИПК одобрява проекти, които се явяват доста свободни интерпретации на автентичните паметнци.Те дори са поддръжници на това, което в архитектурата се нарича „Фасадизъм“- събаряне на паметника и уподобяване на фасадата му. Един скандален пример е къщата на Мушанов на „Московска“, на чието място се издигна стъклен куб с първи етаж, наподобяващ оригиналната фасада. Проблемът на този подход е, че така се нарушават характеристиките на паметника, съставлявани и от интериора и оригиналните материали, а и обикновено се създават доста уродливи архитектурни хибриди ,които ощетяват и околната среда.
Трети и ,може би, най-голям проблем е липсата на статут на архитектурен резерват за цялата централна градска част( а не само за отделни сгради), както това е направено в Прага, Виена, Париж, Лондон, Любляна и др. В момента центърът е достъпен за всякакво строителство без оглед на архитектурната среда, още по-лошо, концепцията залегнала в ОУП е за уплътняване и обновяване на центъра, което може да се случи само за сметка на старите сгради.Ние направихме мотивирано предложение за новия ОУП(който се обсъжда в момента)в тази посока , а и други организации се борят за същото. Изключително важно е да се осъзнае важността на запазването на автентичността на градския център в неговата ансамблова цялост. Важно е да се обърне внимание на традиционно пренебрегвания район около Женският пазар, който дава едни от най-интересните образци на архитектурата на 19-20-ти век и да се изработи цялостна концепция за преустройството му в традиционния за всяка европейска столица ретро пазар, който е основна турстическа атракция( Вижте Camden Market в Лондон, който е посещаван през уикенда от над 3 милиона души, а не може да се сравни с нашия пазар по архитектура).Туризмът е посоката, в която трябва да се мисли при опзването на автентичността на центъра, защото София има късмета да е била сравнително малко разрушена от бомбардировките и ,макар и през Тоталитаризма много от оригиналната й европейска атмосфера да е загубено, тя все още е уникален пример за съчетанието на архитектурни стилове, образци на които вече напълно липсват в страни като Германия.
Четвърти проблем е липсата на координация между институциите – ДАГ издава разрешително за строеж без становище на НИПК, а НИПК дори и не разбира, че паметникът е бил съборен- случаят „Раковски“ 124.
Пето, в закона (ЗУТ) има огромна врата за всеки, който иска да събори паметник- всеки собственик може да събори сградата си без да иска разрешение от никого! Трябва само да уведоми общината пост фактум! Е, и да плати глоба по усмотрение на НИПК, ако става дума за паметник.
Шесто. Няма никакви законови критерии за естетически параметри на сградите- да се вписват стилово в средата- така се появяват безобразни „кръпки“ в архитектурата.
Седмо(непоправимо)- парвенюшкият вкус на повечето инвеститори и стремежът към малка инвестиция с големи печалби- води до еднотипни, евтини като визия и материали, бързо амортизиращи се сгради-насилие над архитектурната среда.
12.Как трябва да се третират тези сгради и какво трябва да е бъдещето на
тези сгради – да се намали техният брой с оглед по-доброто запазване или
да остане същия и дори да се увеличи?
Трябва да се търсят програми, по които да се кандидатства за финасиране на запазването на културно-историческото наследство, трябва да се заложат ниски параметри на застрояване ,за да не се гледа на старите сгради като на парцели, трябва да се развива публично-частното партньорство и да се работи за развиване на съзнателно грижовно отношение към наследството и традицията, които не на последно място се търгуват много по-високо от новото.
13.Може ли да дадете пример за удачно „приложение“ и „преобразяване“ на
сграда-паметник с оглед функционалност и вписване в градската среда?
Алианц на „Дондуков“ и „Васил Левски“, Консулство на Исландия на „Славянска“, р-т Крим на „Славянска“, Дон Домат на „Цар Асен“, Уго на „Неофит Рилски“ и Уго на „Крум“, сладкарница „Роза“ на „Съборна“(в процес на преустройство) и много други.
14.При евентуална промяна на фасадата, надстрояване или саниране на сграда
паметник или строителството на нова сграда в кавартал със стари сгради
има ли законови изисквания за вписване на новия обект в средата – чисто
естетически, стилово и цветово? Или това опира до културата на
архитекта, проектанта и желанията на инвеститора? Може ли да дадете
добри и лоши примери от практиката (като имена на сгради
Опира до културата или по-често до липсата на култура.
Страхотен пример са две нови жилищни сгради – едната е на „Софроний Врачански“-на гърба на хотел „Анел“ ( пример за безобразна архитектура!) – на „Елон“ с архитект Цвети Младенов- има я на сайта ни, другата още е в строеж- на „Искър“ и „Будапеща“ (на мястото на една ламаринена барака), която се преврща в архитектурен акцент на квартала.
Сравнително удачна интерпретация е Платинум бизнес център на „Бачо Киро“ 26-28.
За съжаление лошите примери са в пъти повече- Дймънд Бизнес Център на „Дондуков“ срещу Операта- евтина, грозна и неадекватна архитектура.;Хотел Кристал Палас на „Шипка“- сурогат на старата сграда с грозно остъкляване в надстройката;цяло каре от изумително грозни и нефункционални жилищни сгради на ул. „Кирил и Методий“(м/у „Мария-Луиза“ и „Раковски“), проектът за комплекса на мястото на Бирената фабрика(унищожен паметник на културата), офис сграда на ъгъла на ул.“Шести септември“ и „Патриарх Евтимий“(още един унищожен паметник)- грандомански стъклен проект, Алфа банк на бул.“Васил Левски“ и съседния хотел „Даунтаун“, построени на мястото на великолепни паметници на културата- грандомански, неадекватни, Нафтекс на „Мария-Луиза“( сградата беше съборена с измама и когато ги принудиха да я възстановят те направиха доста свободна интерпретация) и много-много други.
Телеграф за нас
Актуално в медиите Никой няма да бута старите сгради
4.4.2008 г.
Центърът на София става резерват
Само у нас останали ценни здания, съборени от войните в Европа
Олющените фасади крият делото на световни архитекти
АНТОНИЯ ЧОРЕВА
Центърът на София да стане архитектурен резерват, а старите сгради да бъдат напълно защитени и никой да няма право да ги събаря, тъй като са уникати. Това предложение се разглежда в Дирекцията по архитектура и градоустройство в общината по предложение на граждански организации, научи „Телеграф“.
Част от старите къщи, които са били уникати, вече са съборени и на тяхно място израства я търговски център, я офис сграда. Защитата на центъра цели да спре събарянето на паметниците на културата, а не развитието на града. Новите търговски центрове например могат да се строят в старите къщи след реконструкцията им. Вековните здания в българската столица и в други градове са единствените по рода си в Европа. Техните фасади са дело на най-големите архитекти на всички времена и трябва да бъдат опазени, обясниха от гражданска инициатива „София – исторически град“. Най-ценните са сградите в центъра – в петте района „Сердика“, „Средец“, „Триадица“, „Оборище“ и „Възраждане“. Именно тези райони трябва да влязат в защитената зона на София. Защитена означава да се забрани събарянето на старите сгради и паметниците на културата, а строителството в центъра да е съобразено с архитектурата на стара София и да е в ретро стил. Сега на места до стари сгради изникват нови модерни проекти и центърът става грозен, коментират още от гражданското сдружение. От „Историческа София“ предлагат още в защитената зона да няма възможност за високо строителство, а само за ниски параметри.
По света
Историческите части на Прага, Виена, Париж, Лондон, Женева, Линц, Братислава, Белград са почти неприкосновени за строителите. Разрешителни за строеж се издават изключително трудно и при широк обществен дебат. Целта е и старият център на София да има такъв статут. Десетки хиляди са старите сгради на по 1 -2 века в столицата. Не повече от 10% от тях са защитени от закона, 10% вече са съборени и също толкова са реконструирани. В София има сгради, които са строени още в края на 19 век. Една от най-уникалните части на столицата е по бул. „Дондуков“, обясни пред „Телеграф“ Тодора Янева от сдружението за историческия град. По булевардите „Мария Луиза“, „Сливница“, „Христо Ботев“ и „Раковска“ също се извисяват голяма част от паметниците на културата. Те са в окаяно състояние, защото много от собствениците не се грижат за тях или пък за къщите се водят ожесточени наследнически войни.
Уникални
Старите здания в центъра са били на най-големите български големци. Те са правени от световноизвестни архитекти и са проектирани в най-модерните за времето си стилове – сецесион, ар нуво и баухаус. Техните фасади, орнаменти, тераси и покриви са в стилове, които ги правят единствените по рода им. Такива са били къщите и в цяла Европа. Страната ни обаче има уникалната възможност да не е участвала във войни и така сградите са оцелели. А в Европа вече не са останали градове, в които сградите да са автентични и да са строени преди векове, голяма част от тях са паднали при войните. Затова туристи от цял свят – Германия, Франция, Италия – се възхищават на зданията в центъра на столицата, които макар и грозновати, още пазят стила на вековете, обяснява още Тодора Янева. Дори в Пловдив положението е различно – там също
има много стари сгради, но едва ли не има забрана те да се пипат и голяма част са реконструирани до перфектен вид.
Район „Възраждане“ -сърцето на столицата
Именно район „Възраждане“ е сърцето на стара София. Там е възникнал центърът на града преди години и там са строени къщите на големците и богаташите. Затова и в този район, който обхваща сега най-грозната и олющена част на столицата, паметниците на културата и старите големи къщи са най-много. Именно в този район са творили и световните архитекти от Австрия, Германия и Италия. Сега това е най-грозната и изоставена част на столицата. Тук се намира Женският пазар, който допринася за циганията в района. Старите богаташки къщи на търговците пак са тук и сега са уникални, но не са оправени.
04.04.2008 г., с. 6-7
Бележка на „София- исторически град“:
Статията е свободна трактовка на въпроси, обсъдени с журналистката и ние не заставаме зад тази публикация, поради огромното количество фактологични грешки в нея.
Случаят „Раковски“124 в Za Grada
Вие сте тук: Начало > Новини > София CV
Сдружение протестира срещу събарянето на дома на Стефан Стамболов
Някой първо отписал, а после забравил да впише сградата сред паметниците на културата. От Националния институт за паметниците на културата са сезирали дирекцията“ Архитектура и градоустройство“ за нарушения на новите собственици
от Луливера Кръстева | 09:51
Визата за строеж получена в район „Средец“(снимка)
Зад тази ограда ще започне строежът на супер модерния бизнес- център на завоя на „Раковски“ от ляво в посока „Славейков“
Снимка: Луливера Кръстева
Започват изкопни работи
Писмото от института за паметниците, потвърждаващо, че карето е част от групов ансамбъл
Картата на историческия център на София
Проектът за бизнес комплекса
Снимка: От „Строителство Градът“
Завоят на ул. “Раковски“ и ул.“Рачо Димчев“, в близост до площад Славейков“ е опасан от три месеца с метална ограда, зад която зее изкоп. Тук на ул.“Раковски“ 124, където е бил домът на Стефан Стамболов, новият собственик на терена, върху който се намираше доскоро триетажна кооперация, строена през 30-те години на миналия век и постройка във вътрешния двор, има намерение да издигне супермодерен търговско-административен комплекс. На 12 нива – три подземни и 9 надземни, похвали се той сам пред пресата. Вероятно всичко би било чудесно и съвсем нормално за един европейски град, ако отново не се натъкваме на познатата вече „нормална“ практика, обезличаваща автентичната градска среда в центъра на стараСофия.
Съборената сграда е част от групов паметник на културата
Въпреки това проектът за бъдещия бизнес-център не е съгласуван с Националния институт за паметниците на културата. Има обаче виза за строеж от дирекция „Архитектура и градоустройство“. Инвеститор е инвестиционният фонд “БенчМарк Фонд Имоти“ АДСИЦ, който е закупил парцела с площ от 450 кв м. Проектът е внесен за съгласуване едва миналата седмица постфактум, след като от гражданска инициатива „София-исторически град“ започват да сигнализират различни институции, че има нарушения. От сдружението са депозирали възражение срещу разрешителното за строеж, тъй като смятат, че има три нарушения на Закона за паметниците на културата. Според Тодора Янева от сдружението нарушенията са: издадено е разрешение за строеж, което не е съгласувано с института за паметниците; одобрен е проект, който не пасва на околната архитектура; издадена е виза за проектиране, която предшества разрешението за строеж и не е изпратена за обявяване в район „Средец“, което е процедурно нарушение.
От сдружението са изпратили писма до район „Средец“, столична дирекция по надзор и строителен контрол, до комисията по жалбите към Столичния общински съвет, до дирекция „Архитектура и градоустройство“ и до главния архитект на София, уточни Янева. До този момент обаче единствено са им отговорили от район „Средец“ и от Националния институт за паметниците на културата. Институтът от своя страна също е сезирал дирекция „Архитектура и градоустройство“ и главния архитект на район „Средец“. С писмо №91 от 11 януари, експертите от НИПК уведомяват, че съборената сграда „попада в обхвата на групов паметник на културата, деклариран с №4469/22.08.1986 г.“.
Междувременно обаче сграда е напълно съборена, а сдружението получава писмо N69 от 14.01. 2008 НИПК, което
потвърждава статута й, както и факта, че проектът не е съгласуван
Разрешителното за строеж е издадено от дирекция „Архитектура и градоустройство“ на 27 декември 2007 г., без съгласуване с Националния институт за паметниците, което е в нарушение на чл.148, ал.4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл.21 на Закона за паметниците на културата, уточнява Янева.
Статутът на къщата обаче се оказва неясен. Тя е била в списъците на паметниците от местно значение до 80-те години, след това е била отписана от Националния институт за паметниците на културата, защото се е предвиждало разширение на улицата. По-късно са забравили да я впишат отново и в случая няма процедурно нарушение де факто с премахването й, заяви главният експерт от общинското предприятие “Стара София“ Валентина Върбанова, която е запозната от близо със случая. Тези аргументи използват и инвеститорите в новата сграда. Според гражданска инициатива „София – исторически град“ е парадоксално как един паметник на културата престава да е такъв и се изважда от списъка, както се е случило с въпросната сграда навремето.
Законът за паметниците на културата изисква обаче изрично всеки строеж в тази зона на града, където има множество групови ансамбли, да се съгласува с института, дори и той самият да не е защитен обект, каза пред „За града директорът на Националния институт за паметниците на културата Георги Угринов.
839 са паметниците на културата на територията на район „Средец“
В София има общо 1615 единични паметника на културата, повече от половината са на терторията на „Средец“. 85 са груповите паметници на културата, според архива на НИПК. 148 са от национално значение, има два обявени резервата- исторически, обхващащ територията на древна Сердика и градинско-парков – дендрариумът в Борисовата градина.145 са археологическите паметници, 1224 архитектурно- строителните,229 художествените,един е включен в световна листа.
От гражданска инициатива „София- исторически град“ подготвят предложение до дирекция „Архитектура и градоустройство“ в обозначената в новия общ устройствен план зона на културно-историческо наследство да се разрешава ново строителство само кота корниз 10-12 метра височина, плътност до 50% и КИНТ 1-2 – коефициент на интензивност на застрояването, който означава, че разгърната площ на застрояване не трябва да превишава 1000 кв. м, ако теренът е 100 кв. м. От сдружението смятат, че при тези ограничения инвеститорите ще загубят интерес към парцелите в центъра и това ще доведе до неизбежното реставриране и запазване на старите сгради, а оттам и до запазването на автентичната градска среда
Сдружението си е поставило за цел да лобира и за обявяването на широка част от историческия център на София за
зона с ограничен режим на застрояване
Активистите му настояват в тази зона да се строи само при абсолютна необходимост, а в останалите случаи да се разрешава само надстрояване, реконструкции и реставрации, които да са в синхрон с околната архитектура и да не нарушават традиционното градоустройство на София, характерно с по-ниски кооперации, къщи и големи дворове. Така щели да се избегнат проекти като този на „Раковски“124, който е в пълен дисонанс с околната среда. Предстои експертен съвет от НИПК да направи предписание проектът да бъде коригиран, каза арх. Георги Угринов. Според него обаче трябва да се завишат санкците в закона при подобни случаи, тъй като в момента липсват механизми за прилагането им в необходимата драстичност. Ние правим предписания, след това те се изменят, не зная някой да е санкциониран за съборена сграда-паметник, коментира арх. Угринов. Той смята, че в готвения сега проектозакон трябва да се предвидят по-големи правомощия за контрол от института и от общините. Засега са вързани ръцете и на районната администрация, казват от управата на „Средец“.
