Historicalsofia’s Weblog

Преди няколко месеца сигнализирахме район „Триадица“, че на ул. „Неофит Рилски“№37 е започнало разрушаването на къща, попадаща в групов паметник на културата. Кметът на района, г-н Евтим Евтимов, веднага ни покани на среща, на която, след като му изяснихме случая, той повика главния архитект на района и тя ни показа документацията по строежа, от която бе видно, че се предвижда запазването на почти цялата сграда и надстрояването и разширението й. До тук добре, казахме си. Сезираха и РДНСК, извършиха се проверки…Малко по-късно женски глас, представил се като „Името ми е инвеститор“, ме заплаши на личния ми мобилен телефон да не се занимавам с техния строеж и „да си намеря работа“…Полицията и районна прокуратура не се заинтересуваха от случая…Остана въпросът откъде инвеститорите се сдобиха с личния ми номер, след като го бях оставила в „Триадица“ за връзка на техните служители с нас…. Междувременно сградата бе напълно съборена…

Преди седмица, минавайки по „Неофит Рилски“ забелязях, че се разрушава една много красива къща на ъгъла с „Христо Белчев“, по-известна като офис на модна агенция “Визаж“. На оградата- табела – ще се строи пететажна офис сграда с магазини и гаражи…Къщата беше индивидуален паметник на културата…Побеснях…Поредното посегателство…Тази вечер минах от там и видях,че красивата къща с елипсовидните прозорци вече я няма…През отворената ограда се вижат търкалящи се архитектурни елементи…малък багер рови нещо…толкова тъжно и дразнещо…Тъкмо набирам яд и обмислям какво и до кого да напиша и се приближава човек, който на влизане в „обекта“ небрежно ми подхвърля: „Развалихме я вече.“ Събирам цялата си ярост и започвам да му се карам, че ако така правеха в Прага нямаше всички да тичаме натам на екскурзия, той се опитва да каже нещо за вертикална пукнатина и изгнил гредоред, аз го нападам и му обяснявам, че стига да има желание, всяка сграда може да се спаси… и така около 10 минути, докато постепенно не започвам да осъзнавам, че човекът, очевидно техничекският ръководител на строежа, се опитва да ми каже, че в продължение на година е правил проучване на къщата, познава историята й, има оригиналните й планове и се е опитал да я спаси…когато е разбрал, че това е невъзможно е успял да убеди инвеститорите да възстановят не само фасадите, но и всичко, което могат от интериора, запазил е оригиналните парапети от стълбището, за да ги върне… каменните блокове в оградта са ,за да се впишат в новата-стара фасада…Извиних му се и обещах, че другата седмица ще го посетя в офиса му, където той ще ми покаже проекта и всички документи, за да се уверя, че е така, както ми казва (поканата идва от него)…

Почувствах се истински щастлива…Най-сетне някой, който да уважава традицията и духа на мястото…
Пиша всичко това заради ужасяващия контраст между два случая, чието действие се развива на стотина метра един от друг и защото това, което, надявам се, ще се случи на „Неофит Рилски“ №43, трябва да бъде показвано и поощрявано. Време е Парламентът и Общинският съвет да приемат необходимата нормативна уредба, според която инвеститори и собственици, които реставрират, стопанисват или възстановяват стари сгради, да се ползват от някакви (данъчни, например) преференции.

Време е да го поискаме от тях. Защото опазването на традициите и духа на Стара София са и тяхна отговорност.

                                                                                                           Тодора Янева

Какво остана от „Неофит Рилски“37