Коя е арх. Росица Никифорова?
Лично не зная. Може би е прекрасен, талантлив и симпатичен човек. Но в обществен план имам някои съмнения. Освен автор на предложения проект за реконструкция на Женски пазар, арх. Никифорова е и автор на скандалния и, без извинение, безобразен проект за бизнес сграда на „Раковски“124. Този проект, който е на път да бъде реализиран въпреки грубото посегателство върху паметници на културата и който успяхме да спрем временно с помощта на съвестни хора. Същият скандален проект , за който Луливера Кръстева написа статия в За града -http://www.zagrada.bg/show.php?storyid=446544. Този проект беше върнат за съгласуване в НИПК, откъдето бе съгласуван БЕЗ НИКАКВА ПРОМЯНА! Но говорех за арх. Никифорова…Та въпросният проект е копи-пейст от вече реализиран проект на Норман Фостър в Ню Йорк!
И въпросът ми е, при това очевидно плагиатство, при погазването на закона, е, нямаше ли кой друг да проектира преустройството на Женския пазар? Или арх. Никифорова, проектирала преди вече реализираната част от това преустройство ( жалкото овехтяло ръбаво пространство до „Сливница“) е толкова скъпа на душата на главния архитект Диков, та трябва да се разпише с ретроградните си футуристични глупости на всеки ъгъл в София?
А тя, арх. Никифорова, дори има „Визар“ за проекта за Женския пазар. Само не разбрахме конкурсът кога беше и софиянци какво казаха!
Не ме разбирайте погрешно. Не съм против обновяването на Пазара. Не съм и против модерната архитектура. Против съм идеи и концепции от 60-те години на миналия век да ни се пробутват като модерни тенденции. Против съм евтини и бързо амортизиращи се материали да ни се представят за съвременни решения. И, най-вече, съм против вмешателството в архитектурата на Стара София. Тя и без това е доста еклектична, а пък и 30-те , 40-те и соц годините са казали тежката си дума. Та, не е необходимо и сега, във времената на потмодернизма, когато навсякъде трескаво се търсят традиции и идентичност, ние да сметем с лека ръка каквото ни е останало.
И още нещо, дами и господа архитекти, не ви ли се струва недостойно, подло някакси, да развявате творческите си пориви върху развалините на творческите пориви на предците ни от началото на ХХв. ? Не е ли по- честно, стойностно, дори красиво да реализирате (пост)модернистичните си визии на голо поле, например в Младост или Дружба? Така идните поколения ще могат да сравняват, анализират стилове, похвати, техники ?
Или „маркирането на територия“, разписването със стъкло и бетон в центъра на София е жизнено необходимо, за да потуши оня глас, с който старите сгради нашепват: „Ти кога дойде? Кой си? Чужд си ми.“
Много, ама наистина от сърце, се надявам да не е така.
Защото на нас Стара София ни е дом! Всяка улица, къща, дърво са част от идентичността ни и без тях няма да ни има и нас.
Проектът „Раковски“ 124
и Хърст Билдинг, Ню Йорк
Е, има някои разлики!
